В Шифрованата телеграма N1117 от София до Търново от 24 ноември 1872г. има един текст който представлява особен интерес и се нуждае от повече разяснение, а именно молбата на софийският мютесариф до търновския му колега:“моля най-учтиво да ми бъдат изпратени на мене скромния книжата, включващи словесните му сведения за комитета, всичко това, което досега е давал в качеството си на доносчик, което представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава.” Това изречение се отнася до поп Кръстьо, т.е. именно той е давал сведения относно комитета в качеството си на доносчик, и това му действие представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава!? Но какво е качество на доносчик? В своята книга “Последните дни на Васил Левски”, Димитър Панчовски дава следните сведения:” В преводите на телеграма 1117 се среща изразът “качество на доносчик”. На него в турския текст отговаря “мухабирлик съфатъйле”. Смятаме, че по-прецизният превод на турския текст е “качество на доносничество”, но това не изменя по същество тълкуването на понятието със сегашните представи за думата доносчик или доносничество.” Всеки от нас знае много добре какъв смисъл крие думата доносчик – лице, което доброволно дава информация за нещо с цел да извлече някакви облаги.
Интересно е да видим дали из турските документи по процеса за разследването на революционната организация, има и други хора окачествени като доносници. Оказва се, че горният израз “мухабирлик съфатъйле” – “качество на донсчик” е използван на четири места в протоколите от разледването на организацията, публикувани в книгата “Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд” София, 1987г.
1. На стр. 37 при разпита на Велчо Шунтов от Орхание е записано следното:
” – Хей, Велчо, ти си се срещал с хората, които нападнаха и обраха хазната. Ако ни ги кажеш всичките, кои бяха и те бъдат заловени, като доносчик ще се отървеш с леко наказание. Но, ако откажеш да ни ги съобщиш, всичката вина остава върху теб и властта строго ще те накаже. Обмисли хубавичко това и ги изкажи, защото иначе ще бъде жалко за теб.
- Аз ви обадих тия, които зная. Един от тях е тетевенецът Стоян пандурът. Наричаха го още войводата. Той хайдутствувал в Странджа. Останалите са: Тодор, Кара Мустафа, Георги и Вълко Цолов от Правчанските колиби, за когото ви съобщихме днес с Божила. Другарят ми Божил го познава по-добре от мен. Ето тия да се заловят. Ако тогава работата не се разкрие, готов съм и аз да понеса всяко наказание”
Велчо Шунтов е осъден от турския съд на 10 години строг тъмничен затвор в отровните бакърени рудници на Аргана Мадени. Очевидно е бил подведен от своите мъчители, които не изпълнили обещанието си за по-леко наказание, тъй като тези които са провели разпита не са имали правомощия да дават такова качество на доносчик.
Какви изводи можем да си направим от горните показания?
Качество на доносчик се присъжда при две условия:
1-во. Да се изкажат интересуващите ги лица!
2-ро. Тези лица да бъдат заловени!
Ако придобиеш качество на доносчик се отърваваш с леко наказание.
Ако откажеш да сътрудничиш властта строго те наказва.
От телеграма 1117 знаем, че поп Кръстьо има качество на доносчик. На него то му е дадено най-вероятно от Ловчанския каймакамин със съгласието на търновския мютесариф. Оттук следват няколко въпроса: Претърпява ли по Кръстьо някакво наказание, въпреки че на властите е известно, че той е член на централния комитет в Ловеч? – отговора е не, той е оставен на свобода под наблюдение съчетано с подписка.
Кои лица са заловени в Ловеч, след като на поп Кръстьо му е приписано качеството на донсчик? -Отговора е, заловен е Васил Левски. А, че властите са го разпитвали за Левски свидетелства и самият по Кръстьо в своята дописка:”Кой обади на правителството че п.Кръстю знае всичките участници в Лович по име, както и Левски и де се той намира? Кой стана причина да уловят п.Кръстя и със зверски начин да го принуждават да обади всичко?
2. На стр.38 при разпита на Васил Петров от Тетевен е записано:
“-Василе, работата излезе наяве. Разкри се, че ти си знаел. Казвай веднага истината, та и ти, както Велча, да придобиеш качеството на доносчик, а ние да заловим нападателите.“
3. На стр.39 при същия разпит на Васил е отбелязано:
” – Тогавашният ви страх не ще ви помогне, тъй като вие знаехте, че сте им носили хляб преди нападението на хазната. Но задето не съобщихте на властта, излязохте сега виновати. Тъй че, обадете ни, име по име, кои бяха те, та да придобиете качеството на доносчици, пък да ви дадем и 5000 гроша пари.”
Тука се появява и един нов елемент – ако станеш доносчик получаваш и парична награда, друго средство с което турските следователи са склонявали към сътрудничество подсъдимите. Интересно е, че има спомени според които поп Кръстьо е получил такава парична награда. Тези спомени ще бъдат разгледани в последващите публикации.
4. На стр. 78-81 са поместени изключително показателния разпит на даскал Иван Лилов Фурнаджиев, който упорито се стреми да придобие качеството на доносчик:
” – Не знам дали е истина, че го е хвърлил в огъня. Но, ако ме натоварите с тая работа, аз ги познавам всички, ще ги намеря. ще отида в Плевен, ще отида и на други места, които аз зная. И щом им намекна за тукашната организация, те ще ми кажат. Ще събера много сведения.
- Кой е Васил, другарят на Димитра, и от къде е?
- Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светло-кестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри. . . .
- А къде ли ще е сега Димитър?
- Мисля, че ще минава отсреща. Ще мине през Никопол или Оряхово.
. . . – Истинни ли са думите, които казахте, и които тук по-горе са записани? Имате ли някои други сведения? Няма ли да ги кажете за да принесете услуга на държавата?
- В услуга на държавата каквото знаех, казах го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик. Възнаградете ме, това искам ! Ето, аз издавам!”
Даскал Иван Лилов Фурнаджиев въпреки доброволното си сътрудничество с властите е осъден на 10 години в Диарбекир.
От горе изложеното се вижда, че въпреки своето сътрудничество, тези хора са осъдени и то доста строго. В какво ли се е изразявало сътрудничеството на поп Кръстьо, за да му бъде зачетено наистина качеството на доносчик и да не понесе никакво наказание?
