Шифрована телеграма N1117 от София до Търново от 24 ноември 1872г.

Тази телеграма представлява особенно важно доказателство в спора за участието на поп Кръстьо в процеса на разкриването на комитетската организация и залавянето на Васил Левски. Телеграмата има три варианта на превод, от който два са на Васил Пандов Шанов и един на турколожката Мария Михайлова Мръвкарова.

Първия превод направен от Васил Шанов е публикуван в „Известия на историческото дружество“ кн.XIV – XV, 1937г. стр.216 – 228, под заглавието „Нов важен документ около предаването на Васил Левски“

Първи превод

“ До търновския окръжен управител

N1117 от 24 ноември 1872год.

Книжата и оръжията които се изпращаха от Влашко за раздаване в Отоманската Империя, първоначално са идвали в Ловеч до фабриканта на пашкули Димитър, Ване Терзията, Марин Кафеджията и поп Кръстю. Даже от показанията на арестувания Димитър, обирача на хазната и главатаря на комитите, се установява, че той е бил изпратен първоначално от Влашко до тях, че чрез тях е закупил за две хиляди и пет стотин гроша три коня -  за себе си и за Дякон Левски, който се търси, за да си служат при бунтуването на България, и че парите, които са събирали от България за изпращането на комитета във Влашко, сам той е отивал там да ги носи. А пък, понеже от показанията на другите лица, комитетски членове, които са арестувани, се установява, че парите били изпращани на тях, то той бе подложен на разпит и бе поискано от надлежното високо място да се обискират техните къщи, за което бе съобщено официално във вилаета. По повод на това тук бяха докарани: поменатият фабрикант на пашкули Димитър, Марин и един друг свещеник, а за Ване Терзията ни се съобщи от Ловчанския каймакамин, че той е заминал за Влашко да се учи. Но тъй като изпратения свещеник, не се указа същото лице, за което се съобщи, че се числи в бунтовническия комитет, отговори се да се изпрати поп Кръстю. Но понеже поменатите Димитър и Марин, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело то заповядайте на поменатия поп Кръстю, да съобщи на господството Ви,  как са устроили бунтовническото събрание в лозята на доносчика и още кои други лица от Ловеч участвуват в комитета, като моля Ваше Сиятелство, да благоволите и да ни изпратите в най-скоро време както неговите показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения, отнасящи се до комитета, в качеството на тамошен доносчик, които съставляват една похвална дейност за народа и държавата, за да ги представим на почтените лица, назначени със султанско ираде, по решение на министерския съвет, на които пристигането се очаква, за да вземат участие в тукашната специална комисия. Но както заповядате.“

Вторият превод на Васил Шанов е публикуван в книгата „Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд“  от 1952г.

Втори превод

До окр. управител в Търново

1117                                                                                                                               24 ноември 1872

Съгласно показанията на арестувания Димитър, обирач на хазната, се установява, че книжата и оръжията, които били изпращани от Влашко за разпространяване във великата Османска империя, първоначално се изпращали в Ловеч до фабриканта на пашкули Димитър, Ване терзията, Марин кафеджията и поп Кръстьо и че той, Димитър, е бил изпратен първоначално от Влашко до тях; че чрез тях той е закупил за две хиляди и петстотин гроша три коня, от които един за себе си и един за Дякон Левски, който се търси ( от властта), за да си служат при бунтуването на България, и че парите, които са се събирали от България за изпращане на комитета във Влашко сам той отивал там да ги носи. А пък от показанията на другите лица- комитетски членове, които са арестувани, се установява, че парите били изпращани предварително до тях. Той (Димитър) бе подложен на разследване и бе поискано от надлежното високо място разрешение, за да се обискират техните къщи, за което бе съобщено официално на областта. По повод на това бяха докарани: поменатия фабрикант на пашкули Димитър, Марин и един друг сдвещеник, а за Ване терзията ни се съобщи от ловешкия окол. управител, че е заминал за Влашко за да следва. Но тъй като изпратеният свещеник не се оказа да е същото лице, за което ни беше съобщено, че се числи в бунтовническия комитет, предписа се да се изпрати поп Кръстьо. Но, понеже поменатите Марин и Димитър, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело, то заповядайте на доносчика, поменатия поп Кръстьо, да съобщи на Ваше превъзходителство, как са устроили бунтовническото събрание в неговите лозя и кои други лица от Ловеч са присъствували. Освен това, моля ваше превъзходителство да благоволите  и ни изпратите в най-скоро време както неговите (на поп Кръстя) сегашни показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения в качеството му на доносчик, които съставляват една негова похвална заслуга за народа и отечеството, за да ги представим на почтените длъжностни лица, назначени със султанско ираде, по решение на Министерския съвет, да вземат участие в тукашната специална комисия“

Третия превод, дело на Мария Михайлова – Мръвкарова е публикуван в списание „Векове“ кн.3, 1973, стр.70 – 74, под заглавие “ Поп Кръстю и шифрованата телеграма до Търново“

Трети превод

“До Мютесарифлъка на Търново

N 1117 24 ноември 1872 година

Според обясненията на Димитри, един от главните членове на комитета и обирач на хазната, идващи от Влахия с цел да бъдат внесени в богохранимата ни държава книжа и оръжия първоначално са идвали в Ловеч до Димитри, фабрикант на пашкули, терзи Ване и кахведжията Марин и поп Христо и дори той самият първоначално е бил изпратен от Влахия до тях и чрез тях, за да бунтува българите, са били закупени три коня за две хиляди и петстотин гроша за него и търсения Дякон Левски и че събираните от българите пари са постъпвали у споменатия, за да бъдат изпращани на комитета във Влашко. Тъй като задържаните лица от останалите членове на комитета са съобщили и потвърдили, че парите са били изпращани на тях, бе съобщено на високото подножие на вилаета да се предпише официално гореспоменатите да бъдат задържани и привлечени към следствие, а къщите им да бъдат обискирани. По повод на това от Ловчанския каймакамлък ни изпратиха Димитри, фабрикант на пашкули, Марин и един друг поп, като ни съобщиха, че терзи Ване заминал за Влашко да учи. Пред вид на това, че този изпратен поп се оказа, че не е лицето, за което ни бе съобщено, че е член на революционния комитет, ние писахме в отговор да бъде изпратен поп Христо. Понеже сега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, на поп Христо трябва да му се заповяда и обясни да каже пред Вас и полученият отговор за това, какво бунтовно събрание са устроили в лозята на доносчика, а още и кои други са участвали от Ловеч, да бъде представен на тукашната комисия и за да могат да бъдат изпратени на височайшите лица назначени с височайше ираде на императорския министерски съвет, които очакваме да пристигнат, моля най-учтиво да ми бъдат изпратени на мене скромния книжата, включващи словесните му сведения за комитета, всичко това, което досега е давал в качеството си на доносчик, което представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава. Издаването на заповед зависи от Вашето височайше милостиво мнение”

В този превод името на поп Кръстьо е преведено като поп Христо, тъй като точно така фигурира в оригинала. Турците често са обърквали българските имена, тъй като им е било трудно да ги изписват правилно.

При внимателно разглеждане на текста на горните три варианта на превод се забелязват  някой разлики. Първо ясно се вижда, че първият и третият вариант на превода са правени непредубедено и неповлияно от идеята че поп Кръстьо е предател на Васил Левски. Това се потвърждава и от данните изнесени от Димитър Панчовски в книгата му „Последните дни на Васил Левски“. Вторият превод направен от Васил Шанов е силно повлиян от създаденото му мнение, че предател на Васил Левски е поп Кръстьо, затова ще се спрем основно на другите два превода. В упомената по-горе книга Димитър Панчовски посочва някои грешки при превода, които внасят допълнително объркване и затруднения на заинтересувания изследовател. Грешките са следните:

1-во. При превода на изречението „Понеже сега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, . . „, се остава с впечатлението че двамата арестувани, Димитър Пъшков и Марин попЛуканов, първоначално са признали за участието си в комитета, а в последствие след получени инструкции са започнали да отричат. При направена справка с преводачката Мария Михайлова – Мръвкарова, се оказва че думата използвана в телеграмата е „шимдилик“, чието значение е „засега, временно“ , а „сега“ на турски език е „шимди“. Тоест точния превод на изречението е „Понеже засега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, . . . „

2 – ро. В изречението „на поп Христо трябва да му се заповяда и обясни да каже пред Вас и полученият отговор за това, какво бунтовно събрание са устроили в лозята на доносчика, а още и кои други са участвали от Ловеч,“ Тука грешката или по точно неточноста е в превода на фразата „в лозята на доносчика“ В турския текст е използвана думата „мухбир“ ето каво пише в книгата си за нейното значение Димитър Панчовски:“За тази цел прегледахме всички прави и обратни речници на турски език, които притежава Народната библиотека. В почти всички от тях срещу „мухбир“ е отбелязано „който съобщава, който информира, кореспондент, дописник, доносчик“, т.е. като последно значение на тази дума се явява „доносчик“. При обратните речници за думата доносчик е отбелязано „хафийе, джурналджъ, ковджу, ифираджъ, мюнафир, лекелейджи“ т.е. никъде мухбир.“ При своите издирвания Димитър Панчовски открива едно почти неизвестно значение на думата мухбир, а именно мухбир е „служебно лице немюсюлманин, посредник между българските раи („миллет-и румяниян“) и османските власти“ При непредубеденото прочитане на това изречение, се вижда че се говори за две отделни лица а именно поп Кръстьо и служебното лице-мухбир.

След направените уточнения, ето как би трябвало да изглежда превода на горната телеграма според мен:

„До Мютесарифлъка на Търново

N 1117 24 ноември 1872 година

Според обясненията на Димитри, един от главните членове на комитета и обирач на хазната, идващи от Влахия с цел да бъдат внесени в богохранимата ни държава книжа и оръжия първоначално са идвали в Ловеч до Димитри, фабрикант на пашкули, терзи Ване и кахведжията Марин и поп Кръстьо и дори той самият първоначално е бил изпратен от Влахия до тях и чрез тях, за да бунтува българите, са били закупени три коня за две хиляди и петстотин гроша за него и търсения Дякон Левски и че събираните от българите пари са постъпвали у споменатия, за да бъдат изпращани на комитета във Влашко. Тъй като задържаните лица от останалите членове на комитета са съобщили и потвърдили, че парите са били изпращани на тях, бе съобщено на високото подножие на вилаета да се предпише официално гореспоменатите да бъдат задържани и привлечени към следствие, а къщите им да бъдат обискирани. По повод на това от Ловчанския каймакамлък ни изпратиха Димитри, фабрикант на пашкули, Марин и един друг поп, като ни съобщиха, че терзи Ване заминал за Влашко да учи. Пред вид на това, че този изпратен поп се оказа, че не е лицето, за което ни бе съобщено, че е член на революционния комитет, ние писахме в отговор да бъде изпратен поп Кръстьо. Понеже засега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, на поп Кръстьо трябва да му се заповяда и обясни да каже пред Вас и полученият отговор за това, какво бунтовно събрание са устроили в лозята на мухбира, а още и кои други са участвали от Ловеч, да бъде представен на тукашната комисия и за да могат да бъдат изпратени на височайшите лица назначени с височайше ираде на императорския министерски съвет, които очакваме да пристигнат, моля най-учтиво да ми бъдат изпратени на мене скромния книжата, включващи словесните му сведения за комитета, всичко това, което досега е давал в качеството си на доносчик, което представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава. Издаването на заповед зависи от Вашето височайше милостиво мнение”

От горния текст става ясно че поп Кръстьо е дал сведения за комитета в качеството си на доносчик и софийският мютесариф е уведомен за това. Тези сведения той не ги е получил все още но ги иска за да се запознае с тях и в последствие да ги представи пред височайшите лица пристигащи за да поемат разследването. Какво точно означава „качество на доносчик“ и за какво се дава, ще изясня в следващата си публикация.