Дописката на поп Кръстьо до в-к „Марица“

По надолу е поместена дописката на поп Кръстьо до вестник „Марица“, с нея попа цели да се оправдае пред обвинителите си, че е предал Васил Левски. Ще оставя коментара на дописката за следващата публикация. Засега нека всеки сам си направи изводите, без странично влияние.

Памятникът на свещеннодиакона Игнатия Левски /дописка/

Под тоя надслов в 2-ри брой на вест.“Славянин“ от тая година ся излага един член, който между другото говори, че свещеннодиаконът бил издаден от поп Кръстя из Ловеч и, уловен, закаран в София и пр. Време ся минува откакто е обнародван тоя член и читателите му, като виждат замълчанието поп Кръстюво срещу това, не са избягнали от да си съставят мнение за пълна истина на това, което е обнародвано. Поп Кръстю не се е замълчал, нито приема да замълчи да не отговори на клеветите на такива подли хора, които, за да закрият недостойнството си в добри отношения и лошевините, които под булото на патриотизмът и родолюбието вършат, и, за да ся препоръчат пред народа като народни труженици, та да можат да си играят с простите хора както си щат, изваждат срещу другите такива клевети, които да помогнат на злите им намерения. Той е още тогава написал отговорът си на това, но, по погрешка, като го пратил на вест. Марица за обнародвание, останал необнародван досега. – Тъй поп Кръстю приема повторително да отговори на тия велики труженици в народното движение, които са съставили речений член, не за друго, а само за да искат да покажат пред света, че той, а не други са причината за освобождението ни, та с това да можат да ся препоръчат за по-големи постове и да ся располагат, покрай огромните заплати, които по неразбор им се дават, но даже и с правото на сиротинята, която уж управляват като родолюбци. – А за да бъде пояснен отговорът, п.Кръстю вижда за нужно да го разчлени по-обширно и ето какво казва той за това.

Най напред казва, че такъвзи священнодиакон, с такова име, в живота си не е виждал, нито го знае, а познава добре священнодиакона Паисия, който гние не в София, а в Орхание, убит на права бога от ръцете на несмисленните наши народни двигатели. Да не са тяхна милост побъркали името, мястото!? – Знае още, казва п.Кръстю, и невинното младо момче, убито посред пладне в Лович ( в Денчовата къща) от несмислена ръка, на което кръвта и днеска вика за отмъщение. Уловен край Ловеч и закаран в София, поп Кръстю не знае никакъв диакон, а знае Василия Левски и казва, че не той е причина за улавянето му, но причина са самите тия, които клеветът него. Които ся гордеят с онова пред простите хора, което не са заслужили, а потулят това, което са извършили. – Но каквато им беше чиста и разумно вършена работата, тъй я и доизкараха. – А чудното е, дето туй, при всичко това, прехласнати от гордостта си, действително мислят, че са извършили голямо дело; даже дръзноват да казват, че тий, а не велика Росия са извършили делото и с това като дважди канени заместиха се на постове, също като онзи добър раб, комуто рекъл Господарят “ влезни в радостта на господаря си“. – Но поп Кръстю знае добре тази работа, уприличява я на следуйщата прикаска,

„Лъвът – Царят зверски – еднъж ся накани

да иди в гората лова да си хвани.

И целта си по-добре за да сполучи,

за добро намери да не води кучи,

но поведи с’себе си едно животно,

което да кажя не ще дай срамотно:

това, дето носи на гърба с’товаре,

а името също ако искат – магаре,-

Той него поведе нещо за прилика,

но защото може високо да вика;

животните то с гласа си да пропъжда,

а лъва в засада само да ги хваща. -

Магарето и везде в гората викало,

сички животни с гласа си дигало:

от неговий рев ся сичко поплашило,

мислили са бог знай какво е страшило.

Лъвът е дочаквал и редом е хващал,

без да ся е негде на далеч поклащал.

Работа ся свърши. Лъвът си почива,

ето и магарето к него отива.

То ся по-наблизо до лъва привлекло:

види лов грамада и гордо му рекло:

„Познаваш ли ме, о мой Господине,

че сичкото това е само от мене?“

- „Да тя не познавам, о грозота нагла“,

рекъл лъвът, “ И аз щях да ся уплаша“.

И тъй, поп Кръстю повторително казва че, не той, но тия самите, т.е. Ловчанските труженици са били издадниците, защото п. Кръстю ако да беше такъв, той можеше на времето да издаде работата, когато не само Левски, не само тяхна милост, но и мнозина от народа имаше да пострадат. Как тогава той не беше издадник, а стана такъв само за един Левски и то тогава, когато се обра хазната и се изловиха толкова съучастници, които се изказаха един други? Защо, като се хванаха тяхна милост из Лович и се откараха в София, и телеграфът пристигна за п.Кръстя? Отде знаеше правителството че и той е в работата? Кой обади на правителството че п. Кръстю знае всичките участници в Лович по име, както и Левски и де се той намира? Кой стана причина да уловят п. Кръстя и със зверски начин да го принуждават да обади всичко? Ако поменатите труженици с едно заплашване изказаха един други толкова души, още и невинни хора смесиха в тази работа, то с какво право и с каква чиста съвест наричат другиго издадник? Тия като бяха чисти и мъдри хора и като знаеха разумно да вършат работата си, защо вършиха такива глупости и варварства, та доведоха работата до там? Кой и защо уби дякон Паисия, когато той беше невинен човек и, който и при издъхването си не изказа убийците ако и да ги знаеше кои са? Кой и защо уби невинното младо момче в Лович ( в Денчовата къща) и защо отиде там? Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива? Всичките тези глупости докараха работата дотам, според Евангелието: „имже мераго мерите возмерится вам.“ Ако тези народодвигатели се наемаха да събудят народа на въстание, то, с обиране на къщи и хазни, и с убиване невинни хора ли трябваше да бъде? Или тия мислеха че с това щат можат да набавят потребните на въстанието? Това може и едно малко дете да разбере че е глупост, или пък че, под булото на народно движение, се криеше нещо частно интересно, което е и очевидно – благодарение на късогледството и глупавщината на тогаващното правителство, което не можеше да отличи бялото от черното, но го разбираше все едно. Разумният човек може да нарече народно движение, само ония дръзновени юнаци, като Х.Димитър, Ботя, Панайота и др. които ги последваха и излизаха да се бият с тиранското правителство и загинаха за отечеството си; както и толкова братя в Тракия, а не такивато съмнителни потайности; които се вършеха по явна посока към съсипителни следствия. – Щът кажат че, така ако не станеше, другояче не можеше да стане. Да, но тогава  невинните хора каква грешка имаха и, ако и тъй, но тогава с какво оправдание другиго наричат издадник?

Такивато глупави работи имаха и такъв край; и тоя край щеше да бъде по-дебел, ако п.Кръстю не постъпи някак разумно, като видя, че по други начин не ще може да ся погаси належащий пожар, с един изкуствен начин да убеди правителствто, че не съществува такова нещо, което ся дири от София, според доказването на Софийските затворници, т.е. в Ловеч каква работа има и кои и колко са участниците. – Ако п.Кръстю беше такъв, за какъвто го тия мислеха, дали тогава не можише той да искаже толкова души според както я караха тяхна милост?

Да, тия като го подозряваха и той им гледаше умът и си мълчеше, мислеха, че той нищо не знаеше от работата, и като бяха глупаво уверени в това, тии според съществующият тогава устав определили бяха и да ся убие п. Кр. като предател. Но, както им бяха сичките работи глупави, тъй и тогава глупаво постъпиха, като определили за убиванието му едного ничтожнаго пияница, когото п.Кр. минутно можеше да го испрати обръснат от там, дето беше отишел да бръсне, ако искаше. Поп Кр. и това преглътна, като виждаше явно, че бог пази правите от погубление.(П. Кръстю е известен, че тии и сега са на мнение да извършат занята си, но той не туря това в умът си, като знае лично (не)приятелите си, оставя от после да ся расправя с тях за това (бел. на п. Кръстю)

От сичко това тяхна милост не бяха разумни да разберат, че п. Кръстю не е такъв, какъвто го тии мислеха; – във време на Тракийското въстание всеки знае, че правителството беше нащрек и гледаше само да му се внуши нещо. И тогава пак дали не можеше п. Кръстю да убади нещо? Или той нищо не знаеше, ако и да ся пазеха тии от него. Белки той не знаеше поп Гордю къде и защо ходи с другаря си; или Г. Глупчо къде шеташе? Но, то ся види, че тии ся потрудиха самички да предварят да ся искажат един други, както в Софийското приключение и да направят да ги влачат насам нататък.

Хей, Господиновци! Шарлатаниите ви не минуват пред дяда ви попа, защото той не е горничански поп, той отбира до нейде черното от бялото и знай, че вършеението ви е много голямо, а работата ви нищо. – Вие на времето с голи ръце се каняхте да са биете с неприятела, като се обещавахте да пожертвувате сичко, а в последно време шарлатанията ви излезе налице, защото велика Росия кръв проливаше зарад нас, вие след гърбът и тичахте по плячки, по грабежи и спекулации, като продавахте едно парче хляб за 1-2 фр. и то на оногова утруденаго рускаго солдатина, който върви напред с пушка в ръка и тегли най-големите трудности, за да ни освобождава? – Кажете ми кой от вас взе участие в битката тогава, когато сичко имахте, и пушки и топове, и пари, без да имахте нужда хазни да разбивате и къщи да обирате? Отидоха наистина и взеха участие някои българчета, но кои? Вие тикнахте други да отидат да ся бият, да страдат и да гинат; от които днес живи останалите презирате да ся скитат голи и боси, а вие като ся бояхте да не би новоосвободеното ни отечество да остане без управители, държяхте ся за такива и, още не освободило едно място или град, вие ся събирахте на тумби зад гърбът на освободителите руси и правихте съвещание кой какъв пост ще замести в управлението, като ся превземе това или онова място. – Сега, назлъ, назлъ, ся гордейте с постове и заплати, но я ми кажете с какъв подвиг придобихте тия постове и заплати? – На простаците можете да покажете сякак как сте ги придобили, но кажете, молим, и на нас, които знаем всичко доколко дтрувате и доколко сте извършили. – Кажете ни по-напред, на спроти предишното ви обещание, че ще пожъртвувате и живот и имот, и сичко за освобождението на отечеството ни, де остана то? Кажете ни, де остана самоотвержението ви и родолюбието ви? Кажете ни, де остана желанието ви да видите добре уредени народните ни училища и истинско свещенство. Кажете ни, де остана желанието ви да се уредът черквите; желанието ви да ся презре чорбаджийството и своеволията; да ся уреди источник за помагане на бедните; да ся отвори каса , която да поддържа инвалидите на учителството и священството; да ся турят в добър ред занаятите и търговията; пда ся подкрепи земеделието и скотовъдството, да ся улучшат читалищата; да ся съставят дружества за разни благотворни предприятия и пр., и пр. – Кажете ни, сичко това де остана и какво стана?

. . . Ако вие не сте във възможност да ни го кажете, то ние не ще ся освеним да го расправим на вас. Като родолюбиви труженици за освобождението на отечеството ни, вие в часът на освобождението му ся заловихте да покажете, делом онова, за което се напред емчахте, обещавахте, пършяхте, кряскяхте и наговаряхте. На място на самоотвържението и родолюбието си, което си приписвахте, вие тичахте след освободителите руси не с пушка в ръка срещу неприятеля, но с разни стоки да ги продавате на освободителите с двойна и тройна цена, за да печелите още от гърба им. На място да жъртвовате живот и имот в тоя случай, вие тичахте по плячки и по грабежи, без да мислехте на това за сетнината. ( С първо завръщане х.Станю от Тетевене като известен по Софийското приключение патриот, долови ся до управлението в Тетевене и в малко време, докат да го усети населението, ограби и обра светът работи, за да си покаже родолюбието. Гавраил Генчов от Орхание, дето и сън го не оставяше от ходене по плячки и по грабежи. Тодор Пеев от Етрополе, когото простаците много въсхвалят за добър и деятелен патриот, патриотизмът си, деятелността си в това показа, дето вървеше в Ловеч (с) разни търговци и мъжки и женски; особено в чорбаджийското си управление като бивший окр. председател и като настоящий окр. началник. А нашите Ловч. подвижници, като им ся падна власта в ръцете в Лович, изпонапълниха си домовете с материално родолюбие; с патриотизъм на недвижими имоти; с доброжелателство от къщни украшения; със самоотвержение от светликави полове и нови неистрити рубли и пр. – Тъй трябва човек да е деятелен и вреден. Видите ли как помага родолюбието на човека, който го има? В две години отгоре, без капитал и без труд, дава на човека да има всичко: и капитал, и недвижими имоти, и чарди, и хергелета и салтанити, даже и лично уважение (Бел. на п. Кр.).

Срещу желанието и обещанието ви да видите наредени училища и священство вие, с първо замещание на управителните постове, презряхте и училища, и священство, и черкви, и вяра и се потрудихте само за онова, което да ви прикрепи на постовете и да посреща частните ви интереси.

Кой е този, който ще отрече, че днешните училища и черкви не са в много по-лошо състояние, от колкото в миналото време? – Като сте на чело, на власт, обърнахте ли ся до днес да ся погрижите за черква и училище? – На място желанието ви да умрът чорбаджийството и своеволията, можете ли да отречете вие сами, че не сте по-дърти чорбаджии и изедници и, кажете ни, в какво се състои разницата ви от бившите чорбаджии? – На място да ся погрижите за издирвание на источници за подкрепяне бедните, кажете ни какво направихте досега в това отношение? – На място да ся погрижите за отваряние каса за поддържание инвалидите, училищни и черковни, освен дето това ни на ум ей не сте турали, за да подкрепите каприциите си, не трудихте ли ся да унижите някои по-достойни учители, за да подкрепите шарлатаните; не трудехте ли ся и не трудите ли ся да поддържате някои безквасни священици, за да победите ония, които сами знаете какви са и да побъркате черквите? – На място да поддържате читалищата и дружествата, де ви читалища и дружества на днешно време? Погрижихте са, помисли ли някой от вас за това, които полагахте душу свою за овци?

При тия явни шарлатании нашите подвижници, без да ги е срам; ако не от хората, поне от съвестта им, и, без да помислят, че коги да е правото ще излезе на лице, дозволяват са още да говорят тук там (между простите хора, разбира се, за да потвърдят шарлатаниите си), че у п. Кръстя  имало не знам колко хиляди гроша комитетски пари, които останали тогава у него. Чудно защо не обнародваха и това, но то ся види, тии, като виждат, че прилича да излезе наопъко, не ся решават да го обнародват, и само дето им уйдисва го говорят.

Както за това, тъй и за много други работи има ний още да говорим, но засега спираме, за да си починем.

Ловеч, 1879 Ноември 29″

Published in: on септември 6, 2008 at 9:28 pm  Вашият коментар  

Какво представлява „качеството на доносчик“

В Шифрованата телеграма N1117 от София до Търново от 24 ноември 1872г. има един текст който представлява особен интерес и се нуждае от повече разяснение, а именно молбата на софийският мютесариф до търновския му колега:„моля най-учтиво да ми бъдат изпратени на мене скромния книжата, включващи словесните му сведения за комитета, всичко това, което досега е давал в качеството си на доносчик, което представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава.“ Това изречение се отнася до поп Кръстьо, т.е. именно той е давал сведения относно комитета в качеството си на доносчик, и това му действие представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава!? Но какво е качество на доносчик? В своята книга „Последните дни на Васил Левски“, Димитър Панчовски дава следните сведения:“ В преводите на телеграма 1117 се среща изразът „качество на доносчик“. На него в турския текст отговаря „мухабирлик съфатъйле“. Смятаме, че по-прецизният превод на турския текст е „качество на доносничество“, но това не изменя по същество тълкуването на понятието със сегашните представи за думата доносчик или доносничество.“ Всеки от нас знае много добре какъв смисъл крие думата доносчик – лице, което доброволно дава информация за нещо с цел да извлече някакви облаги.

Интересно е да видим дали из турските документи по процеса за разследването на революционната организация, има и други хора окачествени като доносници. Оказва се, че горният израз „мухабирлик съфатъйле“ – „качество на донсчик“ е използван на четири места в протоколите от разледването на организацията, публикувани в книгата „Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд“ София, 1987г.

1. На стр. 37 при разпита на Велчо Шунтов от Орхание е записано следното:

“ – Хей, Велчо, ти си се срещал с хората, които нападнаха и обраха хазната. Ако ни ги кажеш всичките, кои бяха и те бъдат заловени, като доносчик ще се отървеш с леко наказание. Но, ако откажеш да ни ги съобщиш, всичката вина остава върху теб и властта строго ще те накаже. Обмисли хубавичко това и ги изкажи, защото иначе ще бъде жалко за теб.

- Аз ви обадих тия, които зная. Един от тях е тетевенецът Стоян пандурът. Наричаха го още войводата. Той хайдутствувал в Странджа. Останалите са: Тодор, Кара Мустафа, Георги и Вълко Цолов от Правчанските колиби, за когото ви съобщихме днес с Божила. Другарят ми Божил го познава по-добре от мен. Ето тия да се заловят. Ако тогава работата не се разкрие, готов съм и аз да понеса всяко наказание“

Велчо Шунтов е осъден от турския съд на 10 години строг тъмничен затвор в отровните бакърени рудници на Аргана Мадени. Очевидно е бил подведен от своите мъчители, които не изпълнили обещанието си за по-леко наказание, тъй като тези които са провели разпита не са имали правомощия да дават такова качество на доносчик.

Какви изводи можем да си направим от горните показания?

Качество на доносчик се присъжда при две условия:

1-во. Да се изкажат интересуващите ги лица!

2-ро. Тези лица да бъдат заловени!

Ако придобиеш качество на доносчик се отърваваш с леко наказание.

Ако откажеш да сътрудничиш властта строго те наказва.

От телеграма 1117 знаем, че поп Кръстьо има качество на доносчик. На него то му е дадено най-вероятно от Ловчанския каймакамин със съгласието на търновския мютесариф. Оттук следват няколко въпроса: Претърпява ли по Кръстьо някакво наказание, въпреки че на властите е известно, че той е член на централния комитет в Ловеч? – отговора е не, той е оставен на свобода под наблюдение съчетано с подписка.

Кои лица са заловени в Ловеч, след като на поп Кръстьо му е приписано качеството на донсчик?  -Отговора е, заловен е Васил Левски. А, че властите са го разпитвали за Левски свидетелства и самият по Кръстьо в своята дописка:“Кой обади на правителството че п.Кръстю знае всичките участници в Лович по име, както и Левски и де се той намира? Кой стана причина да уловят п.Кръстя и със зверски начин да го принуждават да обади всичко?

2. На стр.38 при разпита на Васил Петров от Тетевен е записано:

„-Василе, работата излезе наяве. Разкри се, че ти си знаел. Казвай веднага истината, та и ти, както Велча, да придобиеш качеството на доносчик, а ние да заловим нападателите.

3. На стр.39 при същия разпит на Васил е отбелязано:

“ – Тогавашният ви страх не ще ви помогне, тъй като вие знаехте, че сте им носили хляб преди нападението на хазната. Но задето не съобщихте на властта, излязохте сега виновати. Тъй че, обадете ни, име по име, кои бяха те, та да придобиете качеството на доносчици, пък да ви дадем и 5000 гроша пари.“

Тука се появява и един нов елемент – ако станеш доносчик получаваш и парична награда, друго средство с което турските следователи са склонявали към сътрудничество подсъдимите. Интересно е, че има спомени според които поп Кръстьо е получил такава парична награда. Тези спомени ще бъдат разгледани в последващите публикации.

4. На стр. 78-81 са поместени изключително показателния разпит на даскал Иван Лилов Фурнаджиев, който упорито се стреми да придобие качеството на доносчик:

” – Не знам дали е истина, че го е хвърлил в огъня. Но, ако ме натоварите с тая работа, аз ги познавам всички, ще ги намеря. ще отида в Плевен, ще отида и на други места, които аз зная. И щом им намекна за тукашната организация, те ще ми кажат. Ще събера много сведения.

- Кой е Васил, другарят на Димитра, и от къде е?

- Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светло-кестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри. . . .

- А къде ли ще е сега Димитър?

- Мисля, че ще минава отсреща. Ще мине през Никопол или  Оряхово.

. . . – Истинни ли са думите, които казахте, и които тук по-горе са записани? Имате ли някои други сведения? Няма ли да ги кажете за да принесете услуга на държавата?

- В услуга на държавата каквото знаех, казах го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик. Възнаградете ме, това искам ! Ето, аз издавам!”

Даскал Иван Лилов Фурнаджиев въпреки доброволното си сътрудничество с властите е осъден на 10 години в Диарбекир.

От горе изложеното се вижда, че въпреки своето сътрудничество, тези хора са осъдени и то доста строго. В какво ли се е изразявало сътрудничеството на поп Кръстьо, за да му бъде зачетено наистина качеството на доносчик и да не понесе никакво наказание?

Published in: on август 30, 2008 at 5:23 pm  Вашият коментар  

Шифрована телеграма N1117 от София до Търново от 24 ноември 1872г.

Тази телеграма представлява особенно важно доказателство в спора за участието на поп Кръстьо в процеса на разкриването на комитетската организация и залавянето на Васил Левски. Телеграмата има три варианта на превод, от който два са на Васил Пандов Шанов и един на турколожката Мария Михайлова Мръвкарова.

Първия превод направен от Васил Шанов е публикуван в „Известия на историческото дружество“ кн.XIV – XV, 1937г. стр.216 – 228, под заглавието „Нов важен документ около предаването на Васил Левски“

Първи превод

“ До търновския окръжен управител

N1117 от 24 ноември 1872год.

Книжата и оръжията които се изпращаха от Влашко за раздаване в Отоманската Империя, първоначално са идвали в Ловеч до фабриканта на пашкули Димитър, Ване Терзията, Марин Кафеджията и поп Кръстю. Даже от показанията на арестувания Димитър, обирача на хазната и главатаря на комитите, се установява, че той е бил изпратен първоначално от Влашко до тях, че чрез тях е закупил за две хиляди и пет стотин гроша три коня –  за себе си и за Дякон Левски, който се търси, за да си служат при бунтуването на България, и че парите, които са събирали от България за изпращането на комитета във Влашко, сам той е отивал там да ги носи. А пък, понеже от показанията на другите лица, комитетски членове, които са арестувани, се установява, че парите били изпращани на тях, то той бе подложен на разпит и бе поискано от надлежното високо място да се обискират техните къщи, за което бе съобщено официално във вилаета. По повод на това тук бяха докарани: поменатият фабрикант на пашкули Димитър, Марин и един друг свещеник, а за Ване Терзията ни се съобщи от Ловчанския каймакамин, че той е заминал за Влашко да се учи. Но тъй като изпратения свещеник, не се указа същото лице, за което се съобщи, че се числи в бунтовническия комитет, отговори се да се изпрати поп Кръстю. Но понеже поменатите Димитър и Марин, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело то заповядайте на поменатия поп Кръстю, да съобщи на господството Ви,  как са устроили бунтовническото събрание в лозята на доносчика и още кои други лица от Ловеч участвуват в комитета, като моля Ваше Сиятелство, да благоволите и да ни изпратите в най-скоро време както неговите показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения, отнасящи се до комитета, в качеството на тамошен доносчик, които съставляват една похвална дейност за народа и държавата, за да ги представим на почтените лица, назначени със султанско ираде, по решение на министерския съвет, на които пристигането се очаква, за да вземат участие в тукашната специална комисия. Но както заповядате.“

Вторият превод на Васил Шанов е публикуван в книгата „Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд“  от 1952г.

Втори превод

До окр. управител в Търново

1117                                                                                                                               24 ноември 1872

Съгласно показанията на арестувания Димитър, обирач на хазната, се установява, че книжата и оръжията, които били изпращани от Влашко за разпространяване във великата Османска империя, първоначално се изпращали в Ловеч до фабриканта на пашкули Димитър, Ване терзията, Марин кафеджията и поп Кръстьо и че той, Димитър, е бил изпратен първоначално от Влашко до тях; че чрез тях той е закупил за две хиляди и петстотин гроша три коня, от които един за себе си и един за Дякон Левски, който се търси ( от властта), за да си служат при бунтуването на България, и че парите, които са се събирали от България за изпращане на комитета във Влашко сам той отивал там да ги носи. А пък от показанията на другите лица- комитетски членове, които са арестувани, се установява, че парите били изпращани предварително до тях. Той (Димитър) бе подложен на разследване и бе поискано от надлежното високо място разрешение, за да се обискират техните къщи, за което бе съобщено официално на областта. По повод на това бяха докарани: поменатия фабрикант на пашкули Димитър, Марин и един друг сдвещеник, а за Ване терзията ни се съобщи от ловешкия окол. управител, че е заминал за Влашко за да следва. Но тъй като изпратеният свещеник не се оказа да е същото лице, за което ни беше съобщено, че се числи в бунтовническия комитет, предписа се да се изпрати поп Кръстьо. Но, понеже поменатите Марин и Димитър, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело, то заповядайте на доносчика, поменатия поп Кръстьо, да съобщи на Ваше превъзходителство, как са устроили бунтовническото събрание в неговите лозя и кои други лица от Ловеч са присъствували. Освен това, моля ваше превъзходителство да благоволите  и ни изпратите в най-скоро време както неговите (на поп Кръстя) сегашни показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения в качеството му на доносчик, които съставляват една негова похвална заслуга за народа и отечеството, за да ги представим на почтените длъжностни лица, назначени със султанско ираде, по решение на Министерския съвет, да вземат участие в тукашната специална комисия“

Третия превод, дело на Мария Михайлова – Мръвкарова е публикуван в списание „Векове“ кн.3, 1973, стр.70 – 74, под заглавие “ Поп Кръстю и шифрованата телеграма до Търново“

Трети превод

“До Мютесарифлъка на Търново

N 1117 24 ноември 1872 година

Според обясненията на Димитри, един от главните членове на комитета и обирач на хазната, идващи от Влахия с цел да бъдат внесени в богохранимата ни държава книжа и оръжия първоначално са идвали в Ловеч до Димитри, фабрикант на пашкули, терзи Ване и кахведжията Марин и поп Христо и дори той самият първоначално е бил изпратен от Влахия до тях и чрез тях, за да бунтува българите, са били закупени три коня за две хиляди и петстотин гроша за него и търсения Дякон Левски и че събираните от българите пари са постъпвали у споменатия, за да бъдат изпращани на комитета във Влашко. Тъй като задържаните лица от останалите членове на комитета са съобщили и потвърдили, че парите са били изпращани на тях, бе съобщено на високото подножие на вилаета да се предпише официално гореспоменатите да бъдат задържани и привлечени към следствие, а къщите им да бъдат обискирани. По повод на това от Ловчанския каймакамлък ни изпратиха Димитри, фабрикант на пашкули, Марин и един друг поп, като ни съобщиха, че терзи Ване заминал за Влашко да учи. Пред вид на това, че този изпратен поп се оказа, че не е лицето, за което ни бе съобщено, че е член на революционния комитет, ние писахме в отговор да бъде изпратен поп Христо. Понеже сега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, на поп Христо трябва да му се заповяда и обясни да каже пред Вас и полученият отговор за това, какво бунтовно събрание са устроили в лозята на доносчика, а още и кои други са участвали от Ловеч, да бъде представен на тукашната комисия и за да могат да бъдат изпратени на височайшите лица назначени с височайше ираде на императорския министерски съвет, които очакваме да пристигнат, моля най-учтиво да ми бъдат изпратени на мене скромния книжата, включващи словесните му сведения за комитета, всичко това, което досега е давал в качеството си на доносчик, което представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава. Издаването на заповед зависи от Вашето височайше милостиво мнение”

В този превод името на поп Кръстьо е преведено като поп Христо, тъй като точно така фигурира в оригинала. Турците често са обърквали българските имена, тъй като им е било трудно да ги изписват правилно.

При внимателно разглеждане на текста на горните три варианта на превод се забелязват  някой разлики. Първо ясно се вижда, че първият и третият вариант на превода са правени непредубедено и неповлияно от идеята че поп Кръстьо е предател на Васил Левски. Това се потвърждава и от данните изнесени от Димитър Панчовски в книгата му „Последните дни на Васил Левски“. Вторият превод направен от Васил Шанов е силно повлиян от създаденото му мнение, че предател на Васил Левски е поп Кръстьо, затова ще се спрем основно на другите два превода. В упомената по-горе книга Димитър Панчовски посочва някои грешки при превода, които внасят допълнително объркване и затруднения на заинтересувания изследовател. Грешките са следните:

1-во. При превода на изречението „Понеже сега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, . . „, се остава с впечатлението че двамата арестувани, Димитър Пъшков и Марин попЛуканов, първоначално са признали за участието си в комитета, а в последствие след получени инструкции са започнали да отричат. При направена справка с преводачката Мария Михайлова – Мръвкарова, се оказва че думата използвана в телеграмата е „шимдилик“, чието значение е „засега, временно“ , а „сега“ на турски език е „шимди“. Тоест точния превод на изречението е „Понеже засега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, . . . „

2 – ро. В изречението „на поп Христо трябва да му се заповяда и обясни да каже пред Вас и полученият отговор за това, какво бунтовно събрание са устроили в лозята на доносчика, а още и кои други са участвали от Ловеч,“ Тука грешката или по точно неточноста е в превода на фразата „в лозята на доносчика“ В турския текст е използвана думата „мухбир“ ето каво пише в книгата си за нейното значение Димитър Панчовски:“За тази цел прегледахме всички прави и обратни речници на турски език, които притежава Народната библиотека. В почти всички от тях срещу „мухбир“ е отбелязано „който съобщава, който информира, кореспондент, дописник, доносчик“, т.е. като последно значение на тази дума се явява „доносчик“. При обратните речници за думата доносчик е отбелязано „хафийе, джурналджъ, ковджу, ифираджъ, мюнафир, лекелейджи“ т.е. никъде мухбир.“ При своите издирвания Димитър Панчовски открива едно почти неизвестно значение на думата мухбир, а именно мухбир е „служебно лице немюсюлманин, посредник между българските раи („миллет-и румяниян“) и османските власти“ При непредубеденото прочитане на това изречение, се вижда че се говори за две отделни лица а именно поп Кръстьо и служебното лице-мухбир.

След направените уточнения, ето как би трябвало да изглежда превода на горната телеграма според мен:

„До Мютесарифлъка на Търново

N 1117 24 ноември 1872 година

Според обясненията на Димитри, един от главните членове на комитета и обирач на хазната, идващи от Влахия с цел да бъдат внесени в богохранимата ни държава книжа и оръжия първоначално са идвали в Ловеч до Димитри, фабрикант на пашкули, терзи Ване и кахведжията Марин и поп Кръстьо и дори той самият първоначално е бил изпратен от Влахия до тях и чрез тях, за да бунтува българите, са били закупени три коня за две хиляди и петстотин гроша за него и търсения Дякон Левски и че събираните от българите пари са постъпвали у споменатия, за да бъдат изпращани на комитета във Влашко. Тъй като задържаните лица от останалите членове на комитета са съобщили и потвърдили, че парите са били изпращани на тях, бе съобщено на високото подножие на вилаета да се предпише официално гореспоменатите да бъдат задържани и привлечени към следствие, а къщите им да бъдат обискирани. По повод на това от Ловчанския каймакамлък ни изпратиха Димитри, фабрикант на пашкули, Марин и един друг поп, като ни съобщиха, че терзи Ване заминал за Влашко да учи. Пред вид на това, че този изпратен поп се оказа, че не е лицето, за което ни бе съобщено, че е член на революционния комитет, ние писахме в отговор да бъде изпратен поп Кръстьо. Понеже засега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, на поп Кръстьо трябва да му се заповяда и обясни да каже пред Вас и полученият отговор за това, какво бунтовно събрание са устроили в лозята на мухбира, а още и кои други са участвали от Ловеч, да бъде представен на тукашната комисия и за да могат да бъдат изпратени на височайшите лица назначени с височайше ираде на императорския министерски съвет, които очакваме да пристигнат, моля най-учтиво да ми бъдат изпратени на мене скромния книжата, включващи словесните му сведения за комитета, всичко това, което досега е давал в качеството си на доносчик, което представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава. Издаването на заповед зависи от Вашето височайше милостиво мнение”

От горния текст става ясно че поп Кръстьо е дал сведения за комитета в качеството си на доносчик и софийският мютесариф е уведомен за това. Тези сведения той не ги е получил все още но ги иска за да се запознае с тях и в последствие да ги представи пред височайшите лица пристигащи за да поемат разследването. Какво точно означава „качество на доносчик“ и за какво се дава, ще изясня в следващата си публикация.

Published in: on август 29, 2008 at 5:33 pm  Comments (1)  
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.